Dragon Slayer Tale

Той стоеше сам пред къщата си в Римингтън, инстинктивно точеше рунната си брадва и гледаше през прозореца отражението на излъсканата броня. Тази броня стоеше на видно място в голямата стая, спомен от славните дни на баща му, за съжаление Таксор, все още не можеше да я облече, първо трябваше да докаже, че заслужава честта да облече рунната броня. Броня направена от рунит може да бъде носена само от доказали се в битка рицари, и въпреки, че той се чувстваше достатъчно опитен, съветът на Гилдията на Шампионите все още не му даваше правото да носи рунна броня. Докато търсеше начин как да се докаже, мислите му изместиха към по-належащи проблеми като например как да намери достатъчно пари за прехрана, след като беше излъган преди няколко дни по време на търговски сделки. Таксор погледна още веднъж през прозореца рунната броня, нарами брадвата и тръгна към горите на Драйнор. Надяваше се, да направи достатъчна сума със сечене на тис за да може да си позволи да се впусне в търсене на ново приключение с което да докаже на всички, че е достоен рицар. По пътя, мислите го отнесоха към едно по-добро минало, когато баща му беше още жив и заедно с брат му ходеха в Пустошта да копаят рунитна руда. Парите които идваха от продажбата на рудата бяха достатъчни, цялото семейство да живее безгрижно и Таксор се беше впуснал да се доказва като млад рицар, това бяха славни времена, но те свършиха със смъртта на баща му, посечен от безжалостни разбойници който причакваха и убиваха, смелите миньори за да заграбят ценният рунит. Той самият беше загубил доста време в копаене на желязо и въглища, дори получи правото да влиза в Гилдията на миньорите където залежите на въглища като, че ли не свършваха въпреки силната конкуренция от страна на другите млади рицари. За момента не му се слизаше в мините, предпочиташе да отидете в горите на открито да закали мускулите си със сечене на тисови дървета, от друга страна откритото пространство щеше за разведри настроението му и да отмие горчилката останала от измамата на нечестния търговец оставил го без стока за продан и с толкова малко пари, че да не може да крой планове за дългото и трудно приключение което щяха да му възложат от Гилдията на шампионите.

Пътят от Римингтън до Драйнор минава през голямата открита мина където младежите тренираха своите мускули и умения копаейки желязо, мед и калай. В същите мини и Таксор беше почнал да развива умението си да открива и копае различните руди. Пътят през мината беше по-кратък и Таксор реши да мине напряко и да поприказва с някой от младежите там. Докато се спускаше по склона, един гоблин хвърли по него копието си, но Токсор го отби с щитът си и тъкмо го подгони, когато гоблина пламна като факла и в следващия миг върху горящата фигура се стовари поток до ледена вода. Таксор се завъртя, готов да нанесе удар към внезапно появилият се магьосник, когато от мината се чу силен смях:

- Хей, Таксор, някой ден ще станеш на вкусна хапка за гоблините, добре, че бях на близо!

Таксор също се засмя, магьосника който се появи беше неговият приятел Сър Рок.

-Рок, тръгнал съм към Драйнор, а ти накъде? – попита Таксор.

- И аз, не знам, мотая се насам натам и се чудя какво да правя – отвърна апатично Сър Рок.

-Ами да вървим заедно, пък после ще видим – подканящо изрече Таксор – може и да отскочим до Варок да поразгледаме.

-А, до Варок може, тъкмо ще си купя руни, че са на свършване – отвърна Сър Рок.

Така двамата приятели поеха да през полетата на Асгарния в посока Мисталин. Селцето Драйнор се намира точно на границата на двете земи Асгарния и Мисталин. Всички смятаха Асгарния за провинция, тъй като в Мисталин се намираше столицата на Дук Хорацио – Лъмбридж и най-големия търговски център Варок, но това което нямаше в Мисталин е белият град – центъра на бялото рицарско братство, заклело са да брани мира по целият свят.

Таксор и сър Рок стигнаха Драйнор без никакви други проблеми. Таскор запретна ръкави и поработи известно време, докато сър Рок се занимаваше да тренира магьосническите си умения, като издебваше и избиваше Черни Магьосници, които се навъртаха в тези гори и тормозеха дървосекачите. Таксор сечеше дърветата доста бързо и за относително малко време успя да си купи адамантена броня, дори успя да спести малко пари. Сър Рок като, че ли нямаше парични проблеми, пък и убитите от него Черни Магове му пуснаха достатъчно от първичните руни за да попълни запасите си. Екипирани относително добре, двамата поеха към Варок. Сър Рок предложи вместо да заобикалят по обиколния път, през Лъмбридж да хванат напряко през земите на отдалеченото имение на Драйнор, където като по-млади се бяха сражавали със злия вампир конт Драйнор и го бяха победили.

-Помниш ли битката с вампира, Рок? – отдаде се на спомени на Таксор.

-Съмняваш ли се, още помня как го разбихме – магия и меч срещу безсмъртен, хе-хе, ама ни се размина леко, а? – засмя се на спомените Рок. – Добре, че се сети за тази тактика иначе сега главите ни щяха да висят някъде по стените на имението, хе-хе

- Ха-ха-ха, да бе да, ако те нямаше тогава не знам дали бих приел такава директна битка. Ти го сечеш, тоя конт, а той с една глътка кръв от убитите се възстановява, не можеш да го нараниш дори. Добре, че беше ти да го бием заедно и накрая да забием дървения кол в кървавото му сърце.

- Хо-хо-хо – отвърна сър Рок.

Гръмкият им смях отекна в гората, и един огромен жълт паяк побърза да се махне от пътя им. Откакто бяха съсекли вампира, тези гори бяха спокойни, но все още се усещаше злата сила живяла по тези места. Самата гора, беше нито мъртва, нито жива и се случваше да получиш болезнен удар от някой внезапно оживял клон. Двамата приятели се умълчаха, като излязоха в откритото поле, и двамата знаеха, че наближават селото на Варварите. В това село беше моста който щеше да ги отведе в Мисталин, и към Варок. И двамата знаеха, че дори и да бяха по-силни от повечето варвари, не е добре да се занимаваш с тях. Варварите бяха известни с яростта си и непримиримостта си към слабите телом и духом, но се държаха хрисимо и с по-силните от тях, така че Таксор не очакваше никакви неприятности тук, но все пак си спомни случката с гоблина и стегна се и продължи напред с известна предпазливост. Преминаха огражденията на селото се насочиха покрай грънчарската работилница към моста когато Таси Слипкаст, грънчарката ги повика:

-Хей сладури, дали бихте помогнали да пренесем тая глина вътре, че търговците само я струпаха на един куп и заминаха, моля ви – рече Таси.

-Аз не искам да си цапам робата, ама това е тъкмо работа за този тук – подхвърли извинително сър Рок, гледайки Таксор с лека насмешка.

-Аз ли, и аз не бих искал, ама какво, да оставим жената сама да се оправя ли, къде ти е рицарския дух СЪР РОК? – не му остана длъжен Токсор.

После и двамата се спогледаха, изчакаха лицето й да се зачерви от гняв, и в момента в който Таси щеше да се развика и двамата заедно хванаха по един от кошовете с глина и го внесоха в работилницата. Разбира се робата на сър Рок не остана чиста, а по доспехите на Таксор се виждаха кални петна, но бяха доволни. Таси ги почерпи с местна бира и докато пийваха тя им изнесе една кратка лекция по грънчарство, от това бирата не стана по-вкусна, но кимайки в съгласие с всяка нейна дума те малко по-малко се изнесоха навън и търтиха с бяг по моста да преминат колкото се може по-бързо, случайно да не почне да им предложи по още една халба.

-Леле-мале, каква жена, не спира да говори – каза сър Рок гледайки през рамо да не би Таси да се зададе по моста – иначе бирата беше хубава.

-Е, сега, ама каква е засукана и …силна в ръцете изглежда с тоя занаят – констатира Таксор. И отново двамата се засмяха.

Вече се усещаше, че приближават голям град, трафикът по пътя стана по оживен. Разминаваха се с пълноправни рицари, целите в рунени доспехи тръгнали нанякъде, по свои се дела. Таксор гледаше със завист тези рицари и все повече му се искаше да бъде като тях.

-Искам и аз да имам правото да нося рунени доспехи – рече тихо Таксор.

-Вярно ли бре, аз не държа много, много, тоя рунит отслабва магичните ми сили – отвърна сър Рок.

-Е, да ама ти не се биеш директно и може да ползваш магия да за се лекуваш, докато аз приемам ударите директно и за мен рунената броня е отлична защита

-Стига глупости, за какво ти е, рунита абсорбира магията и ставаш по уязвим.

-А, бе аз ще издържа на няколко залпа и като се добера близо до тебе ще те видя какво ще правиш. От друга страна такава броня и символ, престиж дори ако искаш.

- Не ти трябва, казвам ти, струва маса пари, и дори да си я купиш винаги има вероятност някой разбойник да те нападне за да ти я отнеме, така, че само неприятности

-Баща ми е бил, пълноправен рицар, имам една в къщата, не искам толкова за себе си да се докажа, по скоро искам да имам правото да нося рунена броня в чест на баща си.

-Бог да го прости, славния Лорд – печално каза сър Рок – ами щом е такава работата ела с мене, няма да навлизаме в града.

Учуден Таксор последва приятеля с встрани от пътя. Сър Рок вместо да навлезе във Варок пое покрай външната стена на Варок на юг, към близките мини. Малок по на изток от сребърната мина, сър Рок спря пред една малка постройка извън от Варок и встрани от пътя и почука на вратата.

-Къде сме? –попита Таксор

Сър Рок го изгледа и понечи да отговори, когато един друг глас го изпревари.

-Нима, не знаеш? - попита една закачулена фигура – Тогава защо си дошъл тук?

-Това е Таксор, доблестен войн иска да провери дали е достоен за правото да носи рунената броня на баща си – отговори сър Рок.

-Хъм, Таксор значи, а вие кой сте, че говорите от негово име!

-Сър Рок, магьосник и авантюрист на вашите услуги – поклони се сър Рок.

-Изчакайте тук, господа – и фигурата им затвори врата под носа.

-Къде сме, все пак? – попита Таксор.

-Не се ли сещаш? Това е Гилдията на Шампионите, нали искаше да дойдеш тук – небрежно отвърна сър Рок.

- Гилдията на Шампионите!!!! Ама аз, аз, аз ….. не съм готов –с разтреперан глас отвърна Таксор – Гилдията, и ме водиш, ей, така тук?

-И какво аз, също не съм идвал тук, за какво ми е и да идвам не съм рицар, а маг.

-Какъвто и да си благородни младежо, вече си тук и почука на вратата, така че вече няма връщане назад – отново се обади закачулената фигура също така неочаквано както и първият път – Проверих и двама ви в магичния кристал и съдбата ви е вече определена.

-Аз сам определям съдбата си, пък и кой сте вие – сопна се сър Рок

-Да наистина, кой сте вие – също попита и Таксор

-Аз съм Учителя на Гилдията, и както казах, съдбата ви е вече определена.

- Как така определена? –учуди се Таксор.

-Да, как така? – повтори и сър Рок

-Ами така, след като проверих в магичния кристал кои сте и дали заслужавате честта да станете истински рицари – отвърна Учителя – реших да ви дам едно изпитание и на двамата, ако го изпълните имената ви ще бъдат вписани в книгата на пълноправните рицари, това е.

-Ама аз не искам, да ставам рицар, а велик магьосник – дръпна се сър Рок. – това го говори на него, не на мен, той е глупакът с доспехите.

-Както искаш, имаш избор да тръгнеш с него, защото виждам, че той гори от желание, или да впишем името ти в другата книга – загадъчно отговори Учителя.

-Другата книга? – зяпна сър Рок – Каква друга книга?

-Ами книгата на позора, там вписваме страхливците които отказват задачата – ухили се Учителят под качулката.

-Аз ли бре, аз ли съм страхлив, аз ли, а, а? – позеленя от гняв сър Рок, и почна да си зарежда магичния жезъл.

Преди още да завърши цялата магия, Учителя направи няколко крачки напред и тънкото острие на внезапно блеснало острие се опря до гърлото му.

-Я, продължи още малко да си пееш под носа – небрежно отвърна Учителя – и после помисли отново.

-Той такова ъ-ъ… ще дойде с мен – също така небрежно изрече Таксор вдигайки тежката си бойна брадва в готовност да я забие в качулката на Учителя, в случай, че той нарани сър Рок.

-Е, какво пък, приключение, тъкмо малко ще поскитам – съгласи се сър Рок, спирайки да изрича заклинанието.

-Браво, браво смело, но глупаво да вадиш нож на учителя – се чу глас някъде отгоре – Пожелавам ви успех и на двамата.

Двамата приятели погледнаха на горе да видят откъде идва гласът и погледите им се спряха в една редица от насочени към тях лъкове.

-Хайде, стига сме си говори ли, вие сте смели войни и добри приятели, и двамата минахте първото изпитание, това на доверието един в друг, сега вече може да почнете приключението, а то е… ами убийте Елварг – зеления дракон на Крандор.

Двамата останаха като ударени от гръм.

-Елвърг???

-Дракон???

- Зелен дракон???

-Стига сте мигали така, отидете за повече информация при Озиях в Граничния град, но първо приемате ли задачата? – попита Учителя.

-Да – извика радостно Таксор

-Да – повтори по-малко ентусиазирано сър Рок.

-Късмет и на добър път – изпрати ги Учителят.

Двамата се повъртяха още малко около Гилдията, без да правят опити да влязат вътре и накрая сър Рок каза:

-В какво ме въвлече сега, това не е битка с вампир а с дракон!!

-Вампир, дракон, все тая, вече няма връщане назад, а и не забравяй, че ти ме доведе тук, така че, да вървим към Граничния град да потърсим този Озиях.

Таксор се огледа за да се ориентира и тръгна на запад отново към селото на Варварите. Граничния град, представлява малко селце на ръба на цивилизацията и Пустошта, където обикновено се събират различните кланове преди да тръгнат на лов за разбойници. Оттам тръгваше и бащата на Таксор да провежда своите експедиции за рунит, оттам тръгна и на своето последно пътешествие. Преминаха на бързо през селото на варварите като гледаха да не се мяркат в близост до грънчарницата и поеха на север към Граничния град. Стигнаха до града без никакви проблеми, дори имаха възможността да се полюбуват на един еднорог. В Граничния град отидоха до банката и като поразпитаха жителите му се насочиха към една малка къщичка на края на града. Двамата приятели се приближиха и погледнаха през прозореца. Вътре в тази къщичка крачеше един едър мъж, спираше се и лъскаше изложените рунени брони от несъществуващи прашинки. Таксор почука на вратата:

-Извинете искаме да закупим една такава броня – попита той

-Ха, искали да закупят! Не може да закупите такава броня докато не я заслужите, поне не и от мен – отвърна човекът отвътре.

-Вие ли сте Озиях? – попита директно сър Рок.

- Зависи кой пита – отвърна човекът – за какво ви трябва Озиях.

-Ами Учителя от Гилдията на Шампионите ни прати да го намерим, щял да ни помогне да убием Елварг – зеления дракон – отговори Таксор.

-А-а-а-а е щом ви праща Учителя, значи сте сме намерили.

-Значи сте вие, може ли да ни насочите къде и как да го намерим този дракон – попита сър Рок.

-Много си припрян бре, момче, защо бързаш към смъртта – отвърна Озиях

-Към смъртта или към славата може би – каза Таксор

-В някои случай смъртта и свързана със славата, или без смърт няма слава – ухили се Озиях – трябва да си доста по умен за да успееш да се сдобиеш със слава преди смъртта.

-Умен ли, трябва да си смел и безстрашен – сопна се Таксор.

-Да гробищата са пълни със смели и безстрашни хора, Таксор – рече сър Рок – но да действаш умно не е признак на слабост, да знаеш.

- Послушай приятеля си, момче, а сега кажете за какво ме търсите – съгласи се Озиях – Уф, вие вече казахте, искате помощ за да убиете Елварг, е-е-ех няма да е лесно.

-Къде да намерим този дракон – попита Таксор

- Добре, слушайте какво знам за дракона – почна разказа си Озиях – Този дракон се намира в подземието на остров Крандор. Тук обаче е проблемът, точното местоположение на островът е отбелязано на една карта.

-Ами дайте я, тази карта и да ходим да убиваме тоя дракон – припряно поиска Таксор.

-Хо-хо-хо, ще се ми се да я имах, тя е разкъсана на три парчета, които трябва да намерите и чак тогава ще научите точното местоположение на островът.

-Къде да ги търсим тези парчета, знаете ли? – попита замислено сър Рок.

-Да знам, първото парче се намира в къщата на Лудия Мелцер, пазено от един “по-малък” демон, за второто парче – говорете с Оракулът в Ледената планина, третото парче е притежание на гоблина Червив мозък, който в момента се намира в затвора на Порт Сарим.

При споменаването на порт Сарим, Таксор трепна, този пристанищен град беше съвсем близко до родния Римингтън.

-Разбрахте ли, къде да търсите парчетата на картата? – запита Озиях

-Да разбрахме, но къщата на Лудия Мелцер е затворена от години, преди време с тоя тук се опитвахме да проникнем вътре ама без успех – отговори сър Рок.

-Ха, опитвали били, тази къща е истински лабиринт, но аз имам ключ от входната врата, в случай, че го искате – каза усмихвайки се Озиях.

-А-а-а дайте го де – извика Таксор.

Озиях се прибра в къщата си, отвори един сандък, поровичка вътре и извади стар ръждясал ключ.

Подаде го на Таксор с думите:

-Дано Сарадомин бди на вас, заповядайте ключът, ако оцелеете се върнете тук и тогава ще ви мога да ви продам рунна броня, не и преди това.

-Благодаря – отвърнаха едновременно двамата, взеха ключът и се отправиха към къщата на Лудия Мелцер.

Повървяха малко и след като подминаха близкия манастир сър Рок подметна:

-Искаш ли да се телепортираме до Фаладор, малко ми омръзна да вървим, а пък така ще запазим сили за гадовете в къщата, кой ги знае какви са.

-Може, но нямам необходимите руни – отвърна Таксор

Тогава сър Рок се ухили широко и му показа няколко малки диска с изписан върху тях символ на “Реда”. Таксор зяпна, въпреки, че специалните руни не бяха доста скъпи, все пак не предполагаше, че приятелят му е стигнал такива големи умения в използването на магия. После взе един, извади от своята кесия няколко първичните руни – три “въздушни” и една “водна” съедини ги с руната на “Реда” и започна да казва заклинанието. В първия миг не усети нищо, във втория усети нещо като свиване, в третия му се стори, че се смалява и става малко петънце и после внезапно се озова в центъра на Фаладор – Градът на Белите Рицари. Там вече го чакаше сър Рок, подпрян на една статуя и ухилено каза:

-Бавно действаш, бавно, така може да си спасиш кожата, ама само от някои с меч, срещу маг нямаш шанс.

-То това не се знае, не съм попадал в такава ситуация, като попадна ще видим на кой му издържат нервите повече. Хайде сега да вървим към къщата на Лудия.

Сър Рок нещо не отговори, знаеше, че Таксор ще се бие докрай независимо дали има шанс срещу магьосник или няма. Това беше Таксор, простичко устроен човек, верен на приятелите си и страшен за почитателите на злия бог на смъртта – Заморак. Сър Рок за себе си предпочиташе, бога на равновесието – Гутикс. Богът в който вярваше Таксор беше Сарадомин - бог на доброто и светлината. Лудия Мелцер отначало беше последовател на Сарадомин, но с усъвършенстването на своята магия, той беше навлязъл в по непознатите дебри на магията и накрая беше полудял. Говореше се, че той е стигнал толкова близо до съзнанието на Заморак, че чак полудял при добира до това безгранично зло. Сега и двамата отиваха към къщата където Мелцер е изучавал злите сили за да влязат в нея и да се опитат да намерят първото парче от картата на тайнствения остров Крандор. Така, угрижени те спряха пред входа на къщата, огледаха старата входна врата и сър Рок побутна Таксор:

-Е, хайде, отваряй да видим какво ни очаква вътре.

Таксор бръкна в кесията си, извади ръждясалия ключ и го пъхна в ключалката. После завъртя и вратата се отвори. Двамата прекачиха прага на къщата много внимателно. Таксор с извадена бойна брадва, а сър Рок вдигнал жезъла си готов да запрати магия. Влязоха в огромна стая пълна с плъхове и много врати. Огледаха се, ослушаха се – нищо. Нито ги нападнаха, нито се изсипа зла магия върху тях.

-И сега какво, това беше мечтата ми като малък – тихо каза сър Рок - мислех, че тука са скрити тайни книги със забравени магии, то какво стана едно голямо нищо.

-Да-а-а всички врати се затворени, има само една която можем да отворим и тя е тази през която влязохме, тоя Озиях сигурно в момента се залива от смях като си мисли как ни е преметнал – мрачно отвърна Таксор.

-Ами пробвай пак, тия плъхове все нещо трябва да ядат за да живеят, я ги виж колко са.

Таксор отново пробва да отвори всички врати, после почна една по една като слагаше маркер да се знае коя е опитвал и коя не – отново нищо. Изведнъж сър Рок почна да се похилва ехидно:

-Ами май това беше, сега вече спокойно можем да се върнем в Римингтън, като плъхове с подвити опашки, хе-хе.

-Стига Рок, не е смешно

-Защо да не е нас ни победиха някакви си плъхове, ако можеше да се превърнем на плъхове щяхме да се промъкнем под вратите.

-Моля те, спри не е смешно.

-Плъх в рунена броня, смях голям, хе-хе-хе

В този момент нервите на Таксор не издържаха при мисълта, че едни плъхове са го спрели при изпълнението на задачата и съответно са попречили на мечата му да стане пълноправен рицар и той с един замах на брадвата разцепи най-близко пълзящия до него плъх.

- На ти гад заморагска, а ти Рок спри да се подиграваш, че виждаш какво мога.

-Виждам, разцепи плъха на две, хохохохо, гледай сега – и от жезъла му излетяха няколко огнени кълба, няколко плъха пламнаха.

Таксор се хвърли напред с брадвата и двамата почнаха най-голямото избиване на плъхове в историята на Асгарния, заливайки се от смях и надсмивайки се над себе си, че са повярвали на Учителя на Гилдията на Шампионите и Озиях. В един момент от тази малко популярна игра, Таксор се подхлъзна докато преследваше един от по-големите плъхове и падна на пода. Стана и понечи да изчисти полепнатите по адамантената му броня остатъци от плъхове, когато на пода падна малък червен ключ. В момента в който ключът тупна на земята всички нарязани или овъглени трупове на плъховете изчезнаха, в стаята останаха само двамата приятели онемели и неразбиращи какво е станало. Сър Рок не беше виждал досега такава магия, дори не беше подозирал за съществуването й, докато Таксор гледаше червения ключ и се мъчеше да разбере откъде се появил.

-Виждал ли си такава магия преди?

-Ти си по магиите, ти виждал ли си?

-Не, дори не знаех, че съществува

-Магия или не, имаме ключ да пробваме да отворим някоя от вратите, а?

-Да пробваме!

Таксор дигна ключът от пода и отиде до една от вратите, пъхна ключът и превъртя. Врата се отвори с плавно движение и двамата влезнаха вътре.

- Вратата!!!! – извика Таксор след като сър Рок я затвори зад себе си, но вече беше късно, вратата остана затворена, ключът изчезна и единствения изход който им остана беше да се изкачат по стълбата в средата на стаята.

Изкачиха се и попаднаха в нова стая с една единствена врата.

-Давай, като, че ли имаме избор – каза сър Рок

-Е, па давам, какво ни остава – рече Таксор

Преминаха врата и в следващата стая имаше отново само една стълба..но, надолу. Спуснаха се по нея и се озоваха отново на първия етаж в стаята пълна с плъхове

-Еба си, късмета – изохка сър Рок.

-Поне знаем как да намерим ключът – отговори Таксор и почна да сече плъховете.

Не след дълго отново намериха червения ключ, избраха си друга врата, изкачиха се, слязоха и отново се озоваха в стаята пълна с плъхове.

-Мамка му, Озиях ще се окаже прав за тая къща, истински лабиринт – промърмори Таксор.

След няколко опита намериха правилната врата. Таксор се изкачи по стълбата нагоре и влезе в стая пълна с духове.

-Духове, аз не се страхувам от духове, а, ти Рок?

-Не, имам си магия за такива случай, пък и какво би ти направило едно безплътно създание.

-Сега какво?

-Сега като с плъховете предполагам, те стой пред мен, те не могат да те ударят през бронята, а аз ще ги избивам.

-Добре, ама само да си стоя така ли?

-И какво мислиш, че ще постигнеш размахвайки брадвата срещу безплътни същества – нищо

След няколко часово избиване на духовете намериха жълт ключ, изпаднал от някой от духовете. Отново пробваха различните врати, отново се наложи да минат през стаята с плъховете и после през стаята с духовете докато открият коя е правилната врата.

-От кога сме тук – попита Таксор

-Не знам, от дни може би – отговори сър Рок

-Почна да ми писва това ходене по етажите нагоре-надолу.

В момента в който Таксор влезе в стаята на третия етаж, получи зашеметяващ удар по шлема си, отстъпи назад, разтърси глава и усети огнената топка преминала покрай нея как се разбива в нещо, което се разпада със зловещо тракане. Огледа се и видя стая пълна със ходещи скелети.

-А, така, сега пък скелети – изохка Таксор и се хвърли напред с брадва в ръка. – това е по моята част.

-Аз ще се прикрия тука до входа и ще ти помагам с магия – отвърна сър Рок и започна да мята магии из стаята.

Таксор почна да се уморява, ръката му изтръпна от ударите, но умората изведнъж се изпари като чу какво му казва сър Рок:

-Ей, престани вече, това не са ти тисови дървета, тия кости хвърчат из цялата стая, робата ми вече е разкъсана, пък и получих няколко драскотини, стига вече, на пода има оранжев ключ.

Таксор се огледа, видя ключът и го вдигна.

-Коя врата да изберем?

-Ей, тази крайната с дългия коридор зад нея.

-Защо?

-Защо пък не?

И двамата се засмяха и под ударите на скелетите преминаха през вратата.

-Ама ти вярно си луд, удряй по един скелет, не се опитвай да съсечеш по два-три на веднъж, я ми виж робата.

-С няколко кръпки ще е като нова, стига си ревал.

В края на коридора се виждаше стълба водеща надолу:

-Мамка му, отново почваме всичко отново, горката ми роба – каза сър Рок

-Мамка му – отвърна Таксор и примирен със съдбата слезе по стълбата.

Таксор очакваше да си озове в стаята с плъховете, но попадна в едно тъмно мазе с две зомбита.

-Духове, скелети сега зомбита, тоя Мелцер настина е луд

-Внимавай, по някой път тези гниещи твари могат да ти лепнат гадна болест и да те отровят

-Ще видим това – отвърна Таксор и заби брадвата си в областта на шията на едното зомби. Главата отхвръкна и заедно с падането на тялото на земята се появи син ключ

-Късмет

-Да, бе има само една врата, може би не е късмет

Отвориха вратата и пред тях се появи една голяма зелка.

-Това пък какво е? – попита сър Рок

-Някой ни замеря със зелки, кой ли е?

Тогава го видяха, Лудия Мелцер, сврян при едни сандъци, бълващ зловещи заклинания, резултатът от който беше само нова поява на зелки навсякъде из стаята. Таксор отиде до единствената врата в другия край на стаята и се опита да я отвори. Врата беше заключена. През това време сър Рок се опитваше да разбере къде Мелцер е скрил ръкописите на изследванията си.

-Заключено е – констатира Таксор.

-Тоя тук като, че ли не разбира какво му се говори

-Не напразно го наричат Лудия.

-Той не е бил луд, полудял е впоследствие, бил е велик маг, един от най-великите.

-Знаеш ли какво си мисля?

-Въобще не си го помисляй, първо да ми каже къде е скрил ръкописите си.

-Стига толкова – рече Таксор и отнесе главата на Мелцер с един удар.

-Не-е-е-е-е-е-е-е-е – извика сър Рок, но внезапно спря и вдигна виолетов ключ от земята. На същото място беше лежало тялото на Лудия Мелцер преди да изчезне.

-Видя ли, Мелцер не е ония Мелцер за когото си мислиш.

-Прав си, значи няма да мога да намеря ръкописите на този велик човек, това подобие надали знае нещо по въпроса къде са.

-Хайде да минаваме през тая врата.

Сър Рок вкара ключът в ключалката, и от вътрешната страна на вратата се чу ужасяващ вой. Сър Рок отскочи назад вдигайки жезъла си, готов за отбрана, но Таксор пристъпи, превъртя ключът и влезе в следващата стая.

-Не помниш ли какво ни каза Озиях, парчето от картата е в сандък, пазен от “по-малък” демон

“По-малък” не беше точната дума да демона. Демона се извисяваше над главите им поне с един метър, а огромните му ръце можеха да ги смачкат на веднъж и двамата. Огромен, свиреп и червен демона стоеше в средата на следващата стая, докато двамата авантюристи бяха в малко коридорче встрани на стаята с демона.

-И, сега какво? – попита Таксор

-Ами като го гледам какъв е огромен дали може да дойде при нас

-Не знам

-Сега ще проверим – отвърна сър Рок и запрати огнена топка право в лицето на демона. Демонът му отвърна със страшен рев и се хвърли към тях. Лицето му наполовина липсваше, но бавно се възстановяваше.

-Може, може да дойте тук – ревна сър Рок и хукна по назад в коридора като, че ли можеше да намери спасение. Таксор пък нанесе удар с брадвата си в торса на демона като се мъчеше да надвика ревът му каца:

-Рок, спомни си вампира, спомни си вампира и сега сме двама.

Сър Рок се окопити и без да чака повторно напомняне почна да бълва светкавици и огнени топки.

Не след дълго сър Рок трепна и изрева страшно като усети потупване по бузата си:

-Хайде стига, спри, оная купчина пепел беше демона, вече изстина и ако продължаващ така ще ви разтопиш бронята.

Сър Рок се огледа невярващ, че бялата купчинка пепел в средата на стаята е бившия демон, огледа се и се успокои чак когато видя бледо зелен ключ в средата на пепелта.

-Нали няма да кажеш на никой за това? – разтреперан попита сър Рок

-Напротив искам да се знае от всички – отвърна Таксор – Искам всички да знаят, че двамата с тебе убихме един гаден демон в собствената му бърлога.

-Аз говорех за временната липса на смелост, Таксор, за победата и аз искам всички да знаят

-А-а-а, за това ли, аз бях с гръб към тебе, не видях дали те е страх

-Благодаря ти

Таксор се наведе, взе ключът и отвори следващата врата. В дългият коридор имаше един голям сандък. Сър Рок се приближи да него, огледа го дали няма някакви капани и после го отвори. Поровиха вътре и намериха едно старо разкъсано парче от карта. На това парче се виждаше част от остров и в единият му край като, че ли имаше поставен знак “Х”. Доволни, че са намерили първото парче от картата, те се огледаха за изход от къщата. Изход по-безопасен от пътя по който дойдоха. Намериха една спукана тръба от канализацията на сградата и по нея се измъкнаха навън от къщата.

-Добре миришем

-Да трябва да отдъхнем и да се почистим

-И да ми закърпиш робата, ти обеща.

-Добре де, сега накъде?

-Какво ще кажеш, да отидем при второто парче от картата в порт Сарим, там има и вода да се измием, пък и ще си починем в кръчмата.

-Да вървим.

Пътят от къщата на Лудия Мелцер до порт Сарим минаваше през същата открита мина където се бяха срещнали двамата и те решиха да минат отново оттам за по-пряко без да се отбиват в родния им Римингтън. Докато вървяха из гората около мината, Таксор извади брадвата си и като подминаваха едно дърво, той нанесе бърз удар.

-Брей, тия гоблини, какво толкова взеха да се навъртат насам.

-Да не би да се навъртат около затвора в порт Сарим за да освободят гоблин а Червив Мозък

-Ами да побързаме тогава.

И двамата се затичаха, и не спряха докато не стигнат сградата на затвора. Влязоха вътре и намериха килията на гоблина.

-Здравей, Червив мозък, научихме, че притежаваш нещо от което ние се нуждаем – небрежно каза Таксор подпирайки се на решетките на килията.

-Хммм и какво е то?? – измуча един гоблин отвътре

-Парче от карта, безполезно за тебе.

-Безполезно казваш, а дали няма да стане полезно.

-Безполезно е за тебе, както вече казах.

-Май ще се окаже по-полезно отколкото казваш, след като ме дадеш 10000 жълтици.

-10 000 жълтици???????? – извика сър Рок и изпепели гоблина на място.

-Мамка му, сега как ще вземем парчето от килията – скара му се Таксор – а, кажи ми, де ?

Сър Рок спокойно извади една от руните на “Реда”, подхвърли я във въздуха и в следващия миг парчето от картата беше в ръката му.

-Как …… онемя Таксор

-Магия – кратко отвърна сър Рок

Вече имаха две от парчетата на картата оставаше последното. Знаеха, че Оракула на Ледената планина знае къде може да бъде намерено, но не знаеха как да намерят Оракула. След като постояха за кратко в хана в порт Сарим имаха възможността да похапнат, да отпочинат и най-важното да си почистят броните от неприятната миризма останала от приключението в къщата на Лудия Мелцер, те поеха на север към границата на цивилизацията и Пустошта към Ледената планина.

Пътят им отново мина през Белият Фаладор, после покрай Джуджешките мини и те навлязоха в дебрите на Ледената планина. Таксор се оглеждаше да види някакъв признак на живот, но единствения признак на живот бяха малки импове, които се появяваха и изчезваха оставяйки едно звучно “ПУК” на мястото откъдето изчезваха. След дълго бродене из планината, в далечния й северен край, Таксор видя един човек да пее на дърветата песни за пролетта и се запъти към него да поиска информация за Оракула.

-Извинете, дали ще може да ни ориентирате къде може да намерим Оракула?

-Под краката ви се намира то, заключено зад врата, която може бъде отворена от недокосната от огън купа, леко носещо се от вятъра парче плат, затвор за раци и питие подсилващо магията

-Моля? – в недоумение попита Таксор – Искаме да знаем къде може да намерим Оракула.

-Под краката ви се намира то, заключено зад врата, която може бъде отворена от недокосната от огън купа, леко носещо се от вятъра парче плат, затвор за раци и питие подсилващо магията

-Ама нищо не разбирам, къде да намерим Оракула – повтори Таксор

-Под краката ви се намира то, заключено зад врата, която може бъде отворена от недокосната от огън купа, леко носещо се от вятъра парче плат, затвор за раци и питие подсилващо магията

-Май това е Оракула – отвърна сър Рок

-Ами да каже къде тогава къде е парчето – каза Таксор

-Той това и казва, но по негов си начин

-А, как знае какво търсим

-Нали е Оракул, сигурно знае и ни го казва

-И какво ще рече – под краката ви се намира то?? Нищо не разбирам да копаем тук ли? – зачуди се Таксор

-Мисля, че не трябва да го разбираме буквално – под краката ни се намира то – какво има под краката ни

-Сняг, почва, окапали листа от дървета – знам ли – отвърна Таксор

-Под краката ни се намира Ледената планина, нали – попита сър Рок

-Да там са мините на джуджетата

-Точно така, казва ни, че картата е в мините, да вървим – сепна се сър Рок – наблизо има вход за мините.

-Да вървим – отвърна Таксор.

Спуснаха се по склона на планината и не след дълго стигнаха мините. Влязоха през тунелите и тръгнаха да търсят нещо което би могло да бъде скривалище за третото парче от картата. След като пребродиха мините и говориха с доста от джуджетата те спряха пред една врата в единият от забоите пълен с огромни скорпиони. Таксор се опита да отвори вратата, но тя остана затворена.

-Я, пробвай и ти – обърна се Таксор към сър Рок

Сър Рок побутна вратата, тя леко поддаде, но не се отвори.

-Мамка му, не става, какво каза Оракула?

-Пълни глупости, недокосната от огън купа, каква купа ще е това

-Другото, какво каза друго, леко носещо се от вятъра парче плат и питие подсилващо магията, какво може да е това.

-Не знам, леко носещо се от вятъра парче плат, може би коприна – замисли се Таксор – друг толкова лек плат не знам

- А, питие подсилващо магията, може да е бирата “Магьосническа бомба”, ха това е видя ли, че леко се отмести вратата докато я бутах аз, и нито на милиметър докато я буташе ти.

-Така, е – съгласи се Таксор – и защо така?

-Ами носната ми кърпичка е от коприна, а имам и от оная бира, купих я от Фарадор.

-Това ли си посръбваш по-малко като не те гледам

-Е, сега, значи все пак си ме видял, тая бира увеличава магьосническите ми способности.

-Две от нещата ги знаем, какво може да са другите две - недокосната от огън купа и затвор за раци – зачуди се Таксор – затвор за раци – да не е клетката с която ги ловим.

-Да може, би е тя, в нея затваряме раците за да ги уловим – съгласи се сър Рок - недокосната от огън купа, какво ще е това

-Пие ли ти се бира – заинтересува се Таксор

-Имам си, нали ти казах

-Не такава, а обикновенна.

-Какво имаш предвид

-Имам предвид Таси

-А-а-а-а-а не, ти ходи да я питаш

-Заедно ще отидем, селото на Варварите не е далече.

-Дали ще ни помогне, предишния път се измъкнахме на бегом

След един преход през горите източно от мините, те излязоха на главния път от Фаладор за Варок и продължиха по него докато стигнаха селото. Влязоха в грънчарницата със свити сърца и Таксор попита:

-Таси, дали би могла да ни помогнеш?

-Разбира се скъпи, как да ви помогна, нали ги виждаш тия кошове с глина отвън, та…..

Преди да завърши сър Рок вече внасяше един от кошовете, а Таксор тъкмо вдигаше друг.

-Та какво ви трябва от мене, благородни младежи.

-Недокосната от огън купа, какво е това? – попита Таксор

- Недокосната от огън купа, не става за нищо, глината ще се разтече, няма да се втвърди, това е недовършена купа, безполезна.

-На нас ни трябва точно такава – отвърна сър Рок

-Вземете си една от колелото, или от рафтовете до фурната, ама както казах, тя е безполезна.

-Ще си вземем една, ей тази става ли – попита Таксор като взимаше една от купите в близост до грънчарското колело.

-Взимай, взимай, тъкмо ще си спестя бирата с която си мислих да ви почерпя.

-Да, да спести си я, ние такова ще тръгваме, благодаря за купата – благодари сър Рок

И двамата отново се изнизаха навън.

-Ей, на косъм да изслушаме още една лекция по грънчарство – отдъхна си сър Рок

-Недей така, сама жена е, трябва й помощ, някой може да я измами – сопна се Таксор.

-Взимам клетката за раци от банката и отиваме в мините.

-Добре, да вървим.

След като се върнаха при врата в мините, сър Рок взе в себе си всичките неща – недовършената купа, бирата”Магьосническа бомба”, копринената си кърпичка и клетката за раци.

-Да видим сега прави ли сме – с надежда каза сър Рок и хванадръжката на врата и я отвори с един замах. Неочакваше, да се отвори и затова влетя през вратата в празната стая и за малко да падне. Таксор се засмя и се опита да влезе след него, но не успя.

-Само който ги вържи всичките неща може да влезе, потърси вътре картата. – извика през вратата Таксор.

-Какво мислиш, че правя, бре – изсумтя сър рок в отговор.

-Знам ли те, какво правиш вътре.

-Намерих я, в един сандък беше – радостно извика сър Рок, а отвън Таксор подскочи от радост с вик “Юпии-ии—и”

Като излезе сър Рок подаде третото последно парче от картата на Такоср, който ги съедини в едно цяло и двамата се загледаха в картата.

-Ще ни трябва кораб – замислено каза Таксор

-Ахам, ще ни трябва и капитан да го управлява, освен ако ти не си се научил междувременно.

-Не съм, ти да познаваш някой? – попита Таксор

-Ония въжаря Нед от Драйнор, не беше ли моряк? – подсказа сър Рок

-Да бе като освобождавахме принц Али, нали ни каза, че на младини е бил моряк.

- Да вървим да го питаме, той е добър човек, може би ще помогне.

-Първо да с върнем в порт Сарим да намерим кораб или лодка.

-Добре – съгласи се сър Рок. – ти отиваш в Драйнор да говориш с Нед, а аз ще се телепортирам до Фаладор и оттам отивам в порт Сарим да уредя плаването.

-Чакай малко … - докато го изрече и сър Рок вече се беше телепортирал – тоя е пълен глупак, от тук може да се излезе направо във Фаладор, само хаби руните.

След тази констатация, Таксор тръгна директно на юг през скорпиони, които отскачаха от пътя му. Само един кралски скорпион се опита за го защипе, но Таксор бързо охлади намеренията му за лесна хапка със своята брадва, кралския скорпион се отдръпна бързо от пътя му за да не остане и без другата си щипка. През това време сър Рок, на бегом стигна до порт Сарим и почна да разпитва дали някой не продава лодка. Единствената лодка която беше обявена за продан се намираше на един от крайните кейове. Сър Рок отидете да я разгледа и като чу цената й, доста се разколеба 2000 жълтици за корито което беше пробито и му трябваше основен ремонт. Та, това си е пладнешки обир, но какво да прави като единствена лодка той плати и се зае да я отремонтира. Намери три дъски, изчисли, че ще му трябват 90 стоманени пирона и чук за да закове дъските така, че да върне плаваемостта на лодката и се зае с работа.

Докато Таксор отиваше към Драйнор, реши да мине по заобиколния път возещ от Варок към Лъмбридж, от умът му не излизаше мисълта, че трябва да се изправи пред огнедишащ дракон. Как, мислеше си той ще се бие с дракона с адамантения си щит, като самата му броня се нажежаваше нетърпимо като минаваха огнените топки на сър рок покрай него, колко ли ще се нагорещи от огнения дъх на дракона. Знаеше, че щитът му няма да може да издържи на непоносимата топлина, беше чувал, че дукът на Лъмбридж може да му помогне, затова и тръгна по дългия път, вместо да отскочи по преките пътеки до Драйнор. Надяваше се, да има възможност да говори с дукът и ако слуховете се окажеха истина, това заобикаляне нямаше да бъде напразно. Така замислен каква тактика ще трябва да приложат по време на битката, ако няма анти-драконов щит, разработващ различни варианти на битката той стигна до замъкът на Лъмбридж. По разпита хората там колкото да потвърди слуховете, че дукът има анти-драконови щитове и се изкачи на втория етаж на замъка. Там почука почтително на врата на кабината на дук Хорацио, изчака позволение и влезе. Дук Хорацио беше известен войн, но въпреки това почиташе различните раси от същества и единствените които не обичаше бяха драконите.

-Ваше височество, казвам се Таксор, и бих желал да се осведомя по един въпрос, ъ-ъ-ъ носят се слухове, че може да ми дадете анти-драконов щит, мога ли да попитам дали тези слухове са истина.

-Защо питаш? – отвърна дукът като се приближи да Таксор и го изгледа изпитателно.

-От Гилдията на Шампионите ми възложиха задача да убия Елварг – заления дракон…

-Елвърг, най-сетне, щом ще се изправиш срещу Елварг, наистина ще ти трябва такъв щит. Браво, най-сетне един смел герой, ето вземи един от тези – Дукът отидете до оръжейната си и извади оттам един чисто нов анти-драконов щит.

-Вземи и убий това същество, този Елварг.

Таксор остана стъписан, един дук обикновено не се държи така, но радостно прие анти-драконовия щит и попита:

-Ваше височество, аз няма да бъда сам с мен ще дойде и приятеля ми сър Рок, дали ще е нахално ако помоля и за него един от тези анти-драконови щитове.

Дукът се извъртя с пламнали очи и отсече:

-Имаш един, достатъчен е, втори ще ти дам само ако загубиш този.

Таксор се поклони и излезе от стаята, аудиенцията, като че беше свършила. Защо ли се ядоса така дукът, та той беше поискал нещо от което видя, че дукът има много. Не разбираше яростта му, но запомни последните думи – “ако го загубиш се върни за нов” и тогава му прищрака как да се сдобие с един щит и за сър Рок. Отиде при готвача на дука и го помоли да остави за малко щитът си при него. След като остави щитът там, той се върна при дукът, извини се, че е загубил щитът и дукът без да го погледне му подаде един нов. Така, сдобил се с два анти-драконови щита, Таксор се запъти към Драйнор да се види с Нед – въжаря.

След като пристигна в Драйнор, той се отправи към къщата на въжаря, една от крайните къщи на селото и влезе вътре:

-Заповядайте, най-доброто въже в цялата Магична земя, ще си закупите ли? – попита Нед.

-Да, ще може ли едно от тези въжета – инстинктивно отговори Таксор.

-Ето, вземи 20 жълтици – като направи сделката, Нед го погледна и запита – Ти, май не си дошъл само за въже?

-Дори и през ум не ми беше минавало да си купя въже – призна Таксор

-Тогава какво търсиш тук – по интересува се Нед.

-Нед, ти си бил моряк преди, нали ?

-Да, и какво от това?

-Погледни тази карта – и Таксор подаде картата на Нед – може ли да ни закараш до там.

-Ха, Крандор, щом имаш карта мога да те закарам навсякъде – гордо отговори Нед – аз съм бил капитан, по дяволите, как да не мога да те закарам.

-Супер, значи си съгласен? – радостно възкликна Таксор

-Да, разбира се, стига да имаш лодка или кораб

-Би трябвало да имаме, приятеля ми сър Рок, отиде да купи една в порт Сарим

-А, това твой приятел ли е бил, купил е едно старо корито, така дочух, и го е поправил дори. Тук секачите са много доволни от него, избива Черните магове които ги тормозят. Е, отивай да го намериш, а аз ще ви чакам на лодката в порт Сарим.

Радостен Такоср изскочи навън и се втурна да намери приятели си из горите на Драйнор. Това беше лесно, тъй като знаеше обичайните места на които сър Рок причакваше Черните магове. Не след дълго видя робата му да се развява в сечището а самият сър Рок да пийва бира с дървосекачите и да се опитва да им продаде една адамантена брадва. Като го видя да се задава, сър Рок скочи и се здрависа с него.

-Оправих лодката, но ми дължиш 2000 жълтици за тая барака и за поправката й.

-Дали пък това няма ти е полза и да изравни сметката – каза Таксор подавайки анти-драконовия щит на сър Рок.

Очите на сър Рок светнаха

-Е-хе-хе-хе, откога търся един такъв - извика сър Рок докато го наместваше на ръката си – Тия имат отлична защита срещу магия, от къде го взе?

-Дукът на Лъмбридж ми го даде – отговори Таксор.

-Говори ли с Нед?

-Да, съгласи се да управлява лодката и каза, че ще ни чака в порт Сарим.

-Да тръгваме, тия Черни магове ме отегчават – прозя се сър Рок.

Когато стигнаха в порт Сарим, видяха, че Нед вече е поел командването на малкия им кораб. След като се качиха те поеха да пътешествие с неизвестен край. След няколко дни сър Рок почна да става нетърпелив.

-Скоро ли ще стигнем, Нед, да не сме се изгубили?

-Не сме, сър, дори сме съвсем близо

-Тогава защо не дигнеш всичките платна да стигнем по-бързо?

-Задава се буря, а във водите на Крандор са отбелязани много рифове, може да се разбием.

-От вятъра ли те страх, а? – изсмя се сър Рок – ние отиваме да се бием с дракон, а ти се плашиш от вятъра.

-Добре тогава, ще рискувам и ще вдигна платната?

-Не е ли по-добре да стигнем цели отколкото да рискуваме – попита Таксор

-Дигай платната, Нед, не го слушай тоя тук – отново се изсмя сър Рок.

В момента в който Нед опъна всичките платна, малкото корабче набра бързо скорост. Сър Рок застана на носа на кораба и почна на вика предизвикателства към започващата буря. Таксор се отдръпна на вътре е се скри в каютите под палубата. В крайна сметка не му влизаше в работата дали приятелят му си пилее силите да предизвиква напразна бурята. Щом му е забавно да вика. Опасеният на Нед се оказаха основателни, бурята като, че ли прие предизвикателството и скоро корабчето се разби в крайбрежните рифове на Крандор.

Изпод останките се измъкна Таксор, издърпа Нед и отиде да потърси сър Рок. Сър Рок лежеше на няколко метра навътре от морето в несвяст а над него се беше надвесил един скелет и внимателно го изучаваше. Без много да му мисли, Таксор разсече скелета, като костите му се посипаха върху сър Рок.

-Хей, пак ли скелети – отвърна недоволно сър Рок – да не би да стигнахме?

-Да стигнахме, при това за корабокрушението си виновен само ти, сър – заяде се Нед.

-Нед, ние ще потърсим дракона, ти ще дойдеш ли с нас?

-А, не, аз съм мореплавател, не ловец на дракони – ще се опитам да поправя кораба и ще се върна към Драйнор.

-Сигурен ли си, че ще можеш – загрижено попита Таксор

-Да, не е толкова зле, и на по-разбити гемии съм плавал.

-Задръж картата, ще ти потрябва за обратния път.

-А, ние, как ще се измъкнем. – попита сър Рок

-Ами ние може и да не се измъкнем, но на Нед със сигурност ще му потрябва картата – каза мрачно Таксор.

-Е, да тук си прав- съгласи се сър Рок

И двамата поеха нагоре по хълма, там на върха на хълма беше отбелязан входа към леговището на дракона. След като заобиколиха целият хълм, сър Рок се спря.

-Какво става?- попита Таксор

-Два от ония “по-малките” демона са пред нас – каза сър Рок

Таксор се загледа напред и видя двете огромни, червени фигури да крачат препречвайки пътя им.

-И сега какво, не може да се бием с тия сега – каза Таксор

-Не можем, но може да ги заобиколим и да се промъкнем покрай тях, пътя се стеснява няма да могат да ни последват

-Добре приближаваме се достатъчно близо и после хукваме покрай тях.

-Добра идея.

Двамата авантюристи се приближиха внимателно към демоните, изчакаха да се освободи място на пътя и си плюха на петите като буквално прелетяха покрай тях.

-Хе-хе, добър спринт имаш въпреки, че си облечен в тежки брони – изсмя се сър Рок

-Е, сега, спасявам си кожата която е под броните, бре – отвърна през смях Таксор.

Повървяха още малко и се спряха пред врата водеща към подземието.

-Готов ли си, Рок – попита Таксор

-И, да стоим тук цяла вечност по-готов няма да стана, да влизаме – отвърна сър Рок.

Таксор само повдигна рамене, и се спусна надолу по въжето. Попадна в тунел пълен с разярени скелети, които почнаха да сипят удари върху него. Сър Рок се спусна долу, видя какво става и се измуши покрай стената и скелетите.

-Нищо не могат да ти направят в тия железа – извика сър Рок докато се измъкваше.

-Брей, колко си сигурен – отвърна му Таксор.

Малко по надолу по тунела видяха голяма метална врата, а зад нея нещо огромно и зелено.

-Това ли е? – попита сър рок

-Огромно, зелено, бълващо огън, отговоря на името Елвраг, ти как мислиш той ли е? – заяде се Таксор.

-Ами какво чакаме тогава?

-Не знам, да ни дойде смелост, може би

-Голям е – констатира сър Рок

-Доста голям при това – съгласи се Таксор

-И какво ще правим? Влизаме ли ?

-И питаш, виждаш ли онези руйни там в дясно от вратата

-Да, и какво, ще се крием докато умре от глад ли?

-Те ще се криеш, аз го почвам с брадвата, а ти зад гърба ми с твоите магии. После като се нагорещи щитът ми и аз ще се скрия, а ти продължаваш и така малко по малко ще му видим сметката, нали? – определи тактиката им Таксор

-Звучи логично, да пробваме, че тия скелети станаха досадни.

Таксор отвори вратата и двамата преминаха в леговището на дракона. Сър Рок хукна сред руйните и почна да зарежда жезъла си, докато Таксор нададе боен вик и заби брадвата в коляното на дракона. Елварг се обърна внимателно, погледна го с едното си око и избълва облак течен огън срещу Таксор. Анти-драконовият щит само леко се нагорещи, но абсорбира огромната топлина на драконовия дъх. Таксор почна да сече където свари, удряше главно краката, тъй като не можеше да достигне до уязвими част на тялото. Елварг се ядоса, и нанесе удар с мощната си опашка. Таксор отскочи встрани и отсече десет сантиметрово парче от краят й. Елвраг изрева от болка и се опита да смаже Таксор под огромното си тяло, когато някъде от към разрушените стени долетяха серия от огнени кълба. Елварг не очакваше това и се отдръпна назад.. Сър Рок мяташе магиите си с най-голямата скорост на която беше способен и принуди дракона да тръгне към него. Елвраг беше стар дракон, преминал доста битки и знаеше древните магии, така че забравил за онова мъниче долу в краката му, на свой ред атакува сър Рок със серия от огнени кълба. Таксор видя шанс и заби брадвата в ставата на левия преден крак на дракона. Дракона приклекна инстинктивно и се наведе да види какво е причинило внезапната болка. Този момент чакаше Таксор, докато дракона осъзнае, че главата му вече не на високо, Таксор нанесе мощен удар и я отсече наполовина. Бликналата кръв го обля като водопад, той се отдръпна назад и понечи на избърше шлема си за да вижда по-добре, когато огромното тяло на дракона падна до него и го затисна. Сър Рок се подаде иззад една от стените и попита:
-Мъртъв ли е?

-Ела да провериш, де – извика Таксор – и да ме измъкнеш оттук, затиснал ме е.

-Ама, мъртъв ли е или само се преструва.

-Ако не дойдеш веднага ще се удавя в драконова кръв.

-То вече не тече, раните са обгорени, аре, де побутни го с нещо да видиш жив ли е, все пак лежи върху тебе.

-Ама ела да ме измъкнеш бре, мъртъв е спокойно.

-Е, щом е мъртъв ще дойда, защо да не дойда, като приятел е в беда – отвърна сър Рок и тръгна към мъртвия дракон.

-Леле доста е големичък, как успя да го удариш във врата.

-А, бе ти няма ли да ми помогнеш.

-Уф, отплеснах се, идвам, идвам.

Двамата стояха до трупът на Елварг и го гледаха мълчаливо. Таксор целият в драконова кръв, а сър Рок доста по-опърлен, робата му вече не можеше да бъде закърпена.

-Е, сега герой ли сме или не? – попита сър Рок

-Не знам, май ще трябва да говорим с тия от гилдията на шампионите – отвърна Таксор.

-Доста път е до там

-Знаеш ли какво, майната им, нека само да оспорят правото ми да нося рунена броня след всичко това. – каза Таксор - Аз се прибирам в къщи – изплю се и стана.

-Ще си взема една хубава баня, и това е – майната им на всички – и Таксор се телепортира в кащата си.

Сър Рок се повъртя още малко около теловището на дракона, вдигна анти-драконовия щит на Таксор.

-Това може да ми потрябва – огледа се за някаква плячка, като не намери нищо и той се телепортира в къщата си.

Учителя в Гилдията на Шампионите закри магичния кристал и констатира:

-Защо всички казват “майната му” след всяка задача, трудно е да станеш славен войн, но тия двамата се справиха.

-Да, и имената им ще бъдат вписани в книгата както следва – съгласи се Озиях – ако наминат към мен с радост ще им продам рунена броня.

След топлата баня, Таксор почисти адамантената броня от кръвта на дракон и я окачи на стената. Тази броня вече не му трябваше, един ден може би децата му ще я носят за сега не му трябваше повече. После приседна на припек пред къщата и зачака кога ще намине сър рок да пийнат по бира. Докато чакашеq отново почна да точи брадвата си, а слънцето се отразяваше от звездата на Сарадомин, изрисувана върху бронята която носеше.